Административно устройство

Град София е център на София Област, на Област София-град и на Столична община.

16 от 24-те района на Столична община са съставени само от части на града:

Възраждане (район)

Възраждане е район на Столична община. Територията на района почти изцяло принадлежи на главния градски център на Столицата. Някои квартали в района са "Зона Б-2", "Зона Б-3", "Зона Б-4", "Зона Б-5", "Зона Б-18", "Зона Б-19" и ж.к. „Сердика“. През района преминават основни софийски пътища като бул. "Мария Луиза" и бул. "Христо Ботев".

Изгрев (район)

"Изгрев" е един от 24-те административни района на Столична община. Той включва кварталите ж.к. "Изток" (15,5 хил. жители), ж.к. "Изгрев" (3 хил. жители) и ж.к. "Дианабад" (14 хил. жители). В района има и 17 дипломатически посолства.

Илинден (район)

"Илинден" е един от 24-те административни района на Столична община. Той се намира в западната част на София и включва кварталите ж.к. Захарна фабрика, ж.к. Гевгелийски, ж.к. Света Троица и част от ж.к. Илинден. Населението на района е около 37 хил. души.

Красна поляна

Стадион Красна Поляна е с капацитет от 5 000 но моментачното състояние непозволява повече от 2,200 расположен е в красна поляна 3 комплекс Септември

Красно село

"Красно село" е квартал на град София. Красно село се намира в западната част на София и е включен в район „Красно село“ на Столична община. Основна транспортна артерия, която разделя квартала, е бул. "Цар Борис III" (бивш "Девети септември"). Друг основен булевард, преминаващ през квартала, е бул. „Гоце Делчев“ (бивш "Емил Марков"). Красно Село и квартал Лагера се припокриват донякъде.
 
В Красно село се намира и едноименния покрит пазар, Кооперативен пазар „Красно село“, Национална Разузнавателна Служба, Завод за трамваи "Трамкар" и звукозаписните студия на "Балкантон".
 
След Балканската война и последвалата я Междусъюзническа война стотици семейства на бежанци (главно от Беломорска Тракия, Вардарска Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини) се насочват към по-големите градове на България, търсейки препитание. По това време и преди началото на Втората световна война Красно село се урбанизира бързо и много семейства на бежанци се установявят в тогава сателитния квартал на София. Отделни части на днешния район Красно село са известни като Добруджански квартал, Царибродски квартал и др. Примери за носталгия по родните места има в архитектурни елементи на бежански къщи в Красно село, като кулата на ъгъла на „Черна Вода“ (сега "Съвет на Европа") и „Гебедже“ (вижте снимката).

За растежа на Красно село допринася и географската значимост на западният транспортен коридор, водещ към Перник. Една от първите трамвайни линни на Балканите, тогава наричана Княжевска, е официално открита на 1 януари 1901 по булевард „Цар Борис Трети“. Другите три трамвайни линии, открити по същото време, са Цариградската, Подуянската и Алабинската линии. Населението на този квартал е 140 000 - преброено през ноември 2007.

Лозенец (район)

"Лозенец" е един от 24-те административни района на Столична община.

Обхваща кварталите "Лозенец", "Витоша" (не район "Витоша") и "Хладилника", както и местностите около Софийския зоопарк и "София ленд".

Училища

Висши:
Университет по архитектура, строителство и геодезия

Средни:
21 средно общообразователно училище "Христо Ботев"
35 средно езиково училище "Добри Войников"
Национална природо-математическа гимназия "Акад. Л. Чакалов"
Софийска духовна семинария "Св. Иван Рилски"
Софийска гимназия по строителство архитектура и геодезия "Христо Ботев"
Техникум по облекло "Княгиня Мария Луиза"
Финансово-стопанска гимназия
Частна професионална гимназия "Банкер"

Основни:
107 основно училище "Хан Крум"
120 основно училище "Г.С.Раковски"
122 основно училище "Николай Лилиев"
139 основно училище "Захари Круша"

Люлин (район)

Люлин се слави с постоянно обменящ се въздух и широко междублоково пространство

Люлин е един от 24-те административни района на Столична община. Разположен е в северозападната част на град София и включва ж.к. Люлин, най-големия жилищен комплекс в Република България, по-малките квартали Филиповци и Република разположени извън Околовръстния път и промишлената зона северно от булевард „Европа“. Населението на района е около 121 000 души (2006).

Софийският квартал Люлин е с население приблизително колкото град Плевен, по-голям е от целия град Велико Търново, старата столица на България, с цели 53880 души, по-малък е едва с 20000 от Стара Загора.

Район Люлин граничи с:
Район Връбница на североизток
Районите Илинден и Красна поляна на югоизток
Районите Овча купел и Банкя на югозапад
Община Божурище на северозапад

Младост

Вижте пояснителната страница за други значения на Младост.

Младостта е период от живота, който разделя детството от зрелостта. Характеризира се с растеж и физиологическо развитие, както и с трупане на жизнен опит и знания.

Възрастовите граници на младостта при хората са трудни за определяне и се различават в различните законодателства. Според Генералната асамблея на ООН, младежи са хората между 15 и 24 години включително. Световната банка определя младостта като времето между 15-тата и 25-тата година.

Надежда (район)

"Надежда" е един от 24-те административни района на Столична община. Надежда е с обща площ от 19 300 декара. Населението на Надежда е 77 хил. жители. Район „Надежда“ включва кварталите „Надежда” I, II, III, и IV-та част, жк. "Толстой", жк. "Свобода", кв. "Триъгълника", кв. "Илиянци" и кв. "Требич".

Оборище (район)

"Оборище" е един от 24-те административни района на Столична община. Оборище е с обща площ от 3070 декара. Населението на Оборище е над 36 хил. жители.

Район "Оборище" е разположен на площ от 3070 дка, от тях 592 дка - улици и тротоари, 477 дка - паркове и градини, 88 дка - учебни и детски заведения, 52 дка - болници и поликлиники, 15 дка - посолства, 9 дка - театри, 25 дка - бензиностанции и гаражи, 11 дка - култови сгради, 164 дка - административни сгради и др. или 1433 дка нежилищни площи и 1637 дка площи за жилищно строителство.

Културни обекти

Народна опера
Дом на киното
Държавен музикален театър "Ст. Македонски"
Дом на културата "Средец"
Драматичен театър "София"
Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
Малък градски театър зад канала
Галерия за чуждестранно изкуство
Държавен куклен театър - салон 2
Военно-исторически музей
Театрална работилница "Сфумато"
Централна минерална баня
Кино "Левски"
Кино "Сердика"
Кино "Модерен театър"
Паметник на Васил Левски
Докторски паметник
Паметник на Незнайния войн
Паметник на Св. Св. Кирил и Методий
Паметник и гроб на Иван Вазов
Паметник на Ал. Стамболийски

Подуяне

Подуяне или Подуене е район на Столична община. Той включва кварталите "Суха Река", "Хаджи Димитър", "Подуяне", "Стефан Караджа", "Левски ", "Левски-Г" и "Левски-В". През 1895 г. село Подуяне става част от град София.

История

Подуяне е първото село, присъединено като квартал на столицата още през 1895 г. - споменава се в творбите на Елин Пелин. През 20-те години на 19 век се създават кварталите "Хаджи Димитър" и "Сухата река" и бързо се застрояват с къщи на преселници, главно от Северозападна България. Това е оставило следа в наименованието на някои улици в района ("Тодорини кукли", "Петрохан" и др.).

През социалистическият период (1944-89 г.) Подуяне, заедно с Оборище и Слатина оформят V-ти район "Васил Левски" на столицата. През 1960-те, 1970-те и главно през 1980-те години кварталите "Хаджи Димитър", "Стефан Караджа", "Подуяне" и "Сухата река" се презастрояват с блокове. В края на 1980-те години се създава новият жилищен комплекс "Металург", преименуван през 1999 г. на "Левски В и Г", когато преминава от район "Кремиковци" към район "Подуяне".

Население

Районът е трети в столицата по брой на население — 75 004 д. (Преброяване, 2001 г.) след "Люлин" и "Младост". Съответно в "Х. Димитър" заедно със "С. Караджа" живеят 25 000, в "Сухата река", заедно с кв. "Подуяне" — 25 000, в ж.к. "Левски В и Г" — 15 000 и в кв. "Левски" — 10 000.

В квартал Подуяне се намира православния храм Св. Богородица.

Възрастова структура

Сравнително застаряла — нисък дял на населението в подтрудоспособна възраст (16,3% при 14,7% общо за София), въпреки заселването на студенти и млади хора от провинцията, висок дял на населението в трудосопособна възраст (64,8% при 63% за софия) и нисък дял на населението в надтрудоспособна възраст (18,9% при 22,3% за София).

Териториална структура

Район "Подуяне" от всички страни е обграден с ж.п. линии. Основно значение има международната ж.п. магистрала, която разделя района от Центъра. През района преминават две реки — Перловска и Слатинска, а Владайска река е граница с район "Сердика". Бул. "Владимир Вазов", който минава по Перловска река разделя района на две части:
Северозападна — ж.к. "Хаджи Димитър", ж.к. "Стефан Караджа" и ж.к. "Левски-Г";
Югоизточна — кв. "Подуяне", ж.к. "Сухата река", кв. "Левски " и ж.к. "Левски-В

Слатинска река разделя "Сухата река" от кв. "Левски", а бул."В.Вазов"разделя кв. "Левски" на две части "Г" и "В" и недовършените "А" и "Б".

Районът се състои от два "смесени" (с блокове и къщи) жилищни комплекса — "Хаджи Димитър" и "Сухата река", един изцяло блоков жилищен комплекс — "Левски" (В и Г) и един квартал от къщи — "Левски". Кв. "Подуяне" е естествено свързан със "Сухата река" и може да се води негова първа част, особено след презастрояването от 1990-те години и предстоящата модернизация, а ж.к. "С. Караджа" представлява трета част на "Х. Димитър". Останалите две части, разделени главно от ул. "Макгахан", са по-старата бяла част (блокове от 1970-те и началото на 80-те г.) и по-новата "цветна" част (блокове от средата на 1980-те).

Образователна инфраструктура

В района има Артколеж и 11 училища:
4 средни – 24 СОУ "Пейо Карачолов Яворов”, 44 СОУ "Неофит Бозвели”, 95 СОУ "Професор Иван Шишманов”, 130 СОУ "Стефан Караджа” и 166 "Васил Левски”(спортно);
7 основни – 42 ОУ "Хаджи Димитър”, 49 ОУ "Бенито Хуарес”, 106 ОУ "Григорий Цамблак”, 124 ОУ "Васил Левски”, 143 ОУ "Георги Бенковски” и 199 ОУ "Свети Апостол Йоан Богослов”
3 ОДЗ, 9 детски градини и 2 детски ясли,117ЦДГ на ул."Ботьо Петков" е открита през 1963г.

Търговска и развлекателна инфраструктура

В района има магазини "Била", "Европа", два "Фантастико", "Домко","Практис","Т-Маркет","Зора" , два базара — "Герена" и "Поли", два пазара за плодове и зеленчуци — "Герена" и "Х. Димитър". На границата на район Подуяне и КРЕМИКОВЦИ има магазин Техномаркет и се изгражда Магазин BAL MAX. Има и плувно развлекателен комплекс "Варадеро" с налични 1 голям и 2 малки басейна и водна пързалка.

Здравна инфраструктура

В района има 2 ДКЦ: бившите 23-та и 18-та поликлиники. Районът се обслужва от МБАЛ "Царица Йоана" (бивш ИСУЛ).

Сердика (район)

Сердика е един от 24-те административни района на Столична община. Той се намира в центъра на столицата и обединява кварталите Фондови жилища, Банишора, Орландовци, Малашевци и централната част на Драз махала. В нея са родени писателите Емил Манов и Павел Вежинов. Населението му е над 50 000 жители. В него се намира една от къщите-музеи на Левски, както и много училища и читалища и художественото училище "Николай Райнов". В района има много ново строителство на красиви жилищни сгради. Това е един от най-старите райони на София-град. През района минават големи улици на град София като бул. "Мария Луиза" и ул. "Георги Раковски". През района минава и тролейбус номер 9 до Борово,номер 7 до Люлин и други. В района се намира и читалище "Факел"(бивше "Васка Ненчева"), което е едно от най-старите в София-град. В района са също Авто-гарата, Централна гара, Централните софийски гробища, Централният софийски затвор и множество хотели. Улица "Сливница" и река Владайска - "канала" са граница с район "Оборище". В района е и известният "Лъвов мост". Кмет е Тодор Кръстев (ГЕРБ).

Слатина (район)

Слатина е един от 24-те административни района на Столична община. Район "Слатина" е с население от 65 772 жители (02.03.2004 г.) и обхваща територия от 1 325 х.а.. В район "Слатина" (кв. "Редута") се намира най-високата точка в София. Кмет е Антоанета Апостолова (ГЕРБ).

Студентски град

Студентски град е жилищен комплекс в София, съставен предимно от студентски общежития. Намира се близо до кварталите "Дианабад" и "Дървеница", в полите на Витоша, и е част от административния район "Студентски" на Столична община. Първоначалното му название е Студентски град "Христо Ботев". Включва няколко десетки многоетажни общежития с близо 20 хиляди обитатели — предимно студенти от софийските висши училища. В последните години се наблюдава строителство и на друг тип сгради, непредназначени за студенти.

Транспорт

Автобуси - № 68, 69, 70, 88, 94, 102, 280, 413;
Маршрутни таксита - № 5, 5А, 7, 8, 20, 23, 32, 47.

Средец (район)

Район "Средец" на Столична община е централният район на София. Намира се заключен между районите Триадица, Лозенец, Слатина, Изгрев, Възраждане и Оборище.

Това е най-малкия от Столичните райони. През него преминават основни градски пътни артерии. Площта му е около 300 ха. и е населяван от около 41000 жители.

Триадица (район)

"Триадица" е един от 24-те административни района на Столична община. Триадица е с обща площ от 9,8 кв. км. Населението на Триадица е 65 хил. жители.