Баня баши джамия

Баня баши джамия (на турски: Banyabas? Camii) е мюсюлмански храм в София. Тя е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на благодетеля молла Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията "Молла Ефенди" или като "Кадъ Сейфуллах". На арката над вратата върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи датата 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по хиджра (мюсюлманско летоброене) или 1566-1567 година.

Архитектура

Основната сграда на джамията е четириъгълна. Сред четирите ъглови кубета се извисяват централното кубе (купол) и минарето. В предната и? част има една пристройка (тетимме) с три малки кубета. Тя е построена в памет на починалата съпруга на Кадъ Сейфуллах Ефенди.
Баня баши джамия в края на 19 век

Баня баши джамия е интересно архитектурно творение, което отразява спецификата на османската архитектурна мисъл през 16 век. Построена е от османския архитект Синан. Стените и? са иззидани от дялан камък и тухли, като между каменните редове са поставени редове червени тухли. На четирите ъгъла, както при джамията Макбул Ибрахим паша в Разград, са поставени малки кули, под които през обръчи се спускат подпорни съоръжения. На ъглите на шестнайсетте лъчеви обръча са поставени двойни нагръдници. Стените на молитвената зала, както и арките са от дялан камък. Колоните са издялани от едно цялостно каменно тяло и са в матов цвят. Короните са двойни редове от сталакмид. Арката над входната врата, която завършва с един венец, също е дялан камък. Централният купол е покрит с оловни пластини. Минарето на джамията представлява изящно архитектурно произведение. Според Евлия Челеби по красота то нямало равно на себе си в София.

Вътрешността на джамията придобива сегашния си вид в резултат на неколкократни ремонти. Последният основен ремонт е извършен през 20-те години на 20 век с финансовата подкрепа на посланика на Турция в София Фетхи Бей. Частични ремонти, боядисване, мазилки и т. н. са правени и след Втората световна война. През последните десетилетия те се извършват с даренията на турски и арабски вакъфи. С тяхна подкрепа е изградена система за подово отопление.

Сегашното състояние на джамията Баня баши дава възможност в нея петъчните дни да се извършва молитва с около 700, а в байрамите близо 1200 мюсюлмани. В миналото около джамията се намирали гробниците на молла Ефенди Кадъ Сейфуллах и на Емин Деде.

Борисова градина

Борисовата градина е най-големият парк в рамките на град София. В него има множество детски площадки, алеи, пейки, езерца. Старото име на парка от близкото минало е "Паркът на свободата". Борисовата градина е разположена в централната част от столицата.

В Борисовата градина се намират стадионите Васил Левски и Българска армия, както и най-големия плаж в София - Мария Луиза.

Буюк джамия

Буюк джамия (понякога Бююк джамия, на турски: Buyuk Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София. Първото и? име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия или Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.

Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица "Леге" се нарича Буюк джамиси сокаги.

По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница, а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей.

Витоша (булевард в София)

Булевард "Витоша" по-известен като "Витошка" е основна пътна артерия в центъра на София. "Витошка" е популярна с многобройните си магазини и бутици по нея. По булеварда минават и трамвайни линии. Според едно проучване на Къшмън и Уейкфилд за 2005 г., "Витошка" е 22-рата най-скъпа търговска улица в света.

През последните години има дебати дали Витошка да остане изцяло затворена за движението или да се отвори частично или изцяло за превозни средства. По булеварда продължават да вървят трамваи, дори когато улицата е била затворена за други МПС-та. На 28 септември 2006 г. общинските съветници решават да отворят частично Витошка за собственици на търговски обекти и живеещи в района.

Градска градина (София)

Градската градина е най-старият парк в българската столица София, основан през 1872 г., разположен в центъра на града пред бившия царски дворец.

Намира се между пл. "Княз Ал. Батенберг" (а чрез е него свързан с бул. "Цар Освободител") на североизток, ул. "Дякон Игнатий" на югоизток, ул. "Ген. Гурко" на югозапад и ул. "Княз Ал. Батенберг" на северозапад.

Около Градската градина се намират Българската народна банка, Зала "България", Министерството на отбраната, Народният театър "Иван Вазов", Министерството на транспорта, новият "Гранд-хотел София", Градската художествена галерия. Тя е популярно място за игра на шах на открито в София.

Докторска градина

Докторската градина е парк в София между улиците "Оборище" и "Шипка". Намира се на гърба на Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий и в близост до голяма част от историческите паметници на столицата и държавните институции.

Названието си паркът получава по името на намиращия се в него паметник на загиналите медици в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., повечето от които са работили в мисията на Руския Червен кръст и са паднали в сраженията при Плевен, Пловдив, с.Мечка и на Шипка. Паметникът е изграден през 1883-1884 г. по проект на руския архитект от чешки произход Антоний Осипович Томишко

Жълти павета

Жълтите павета в централната част на град София, България, са един от популярните символи на столицата. Те представляват паважна настилка от керамични блокове. Свързват се главно с нейния административен, исторически и културен център (неслучайно с тях е настлано пространството от катедралата Александър Невски през Парламента, БАН и бившия царски дворец чак до Народния театър). Когато за някого се каже, че е "от жълтите павета", това обикновено означава, че или е във властта, или е кореняк софиянец.

Паветата са подарък от австроунгарските владетели за сватбата на цар Фердинанд I, отлети са в Будапеща и са поставени в началото на 20 век.

Улиците в София, настлани с жълти павета, са бул. "Цар Освободител", бул. "Дондуков", ул. "Московска", ул. "Оборище", ул. "15 ноември".

Княз Александър Батенберг (площад в София)

"Княз Александър Батенберг", често наричан и само "Батенберг", е най-големият[източник?] площад на Балканския полуостров. Наречен е на Александър I Батенберг.

В бившия царски дворец се разполагат Националната художествена галерия и Националният етнографски музей. На площада се намира и Българската народна банка. Тук е бил разположен и Мавзолеят на Георги Димитров от 1949 до 1999 г., преди да бъде взривен.

Площадът е преименуван на "Александър I" от юни 2007 г.

Лъвов мост

Лъвов мост (първоначално наричан Шареният мост) е важно и натоварено кръстовище и мост в централните части на София. Мостът преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на бул. "Мария Луиза" и бул. "Сливница", като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на града. Мостът е една от забележителностите на столицата,както и символ на столичния район Сердика .

Лъвов мост е построен през 1889-1891 г. от фирмата "Братя Прошек" по проект на Вацлав Прошек и струва по това време 260 000 златни лева. Той е дълъг 26 m и е широк 18,1 m. Мостът е украсен с четири бронзови фигури на лъвове, откъдето идва и името му. Те са изработени от виенската фирма "Ваагнер Биро".

Мавзолей на Александър Батенберг

Сградата се намира на булевард "Васил Левски" №81 в София и има площ 80 m2 и височина 11 m. Построена е през 1897 година по проект на швейцарския архитект Херман Майер, като интериорът е украсен е от известния български художник Харалампи Тачев. Александър Батенберг е погребан вътре през 1898 година. През 1937 година неговата съпруга графиня Й. Хартенау дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея. От 1946 до 1991 година сградата е затворена за посетители по нареждане на комунистическата власт.

След 1991 г. Министерство на отбраната отново отваря Мавзолея за посетители.

Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий

Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий (известна като Народната библиотека), намираща се в град София и разположена точно до Софийския Университет "Свети Климент Охридски", е националната библиотека на България, най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата библиотека в страната. Библиотеката разполага със специални хранилища в квартал Изгрев и селата Осоица и Богданлия. Библиотеката е предимно справочна и не предлага заемане на материали. Библиотеката публикува няколко специализирани периодични издания: "Известия на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"", "Библиотекознание, библиография, книгознание" и списание "Библиотека".

Национален дворец на културата

Националният дворец на културата (НДК) е сграда с няколко зали в центъра на София, която се използва основно за културни прояви. Най-голямата зала ("Зала едно") е с 5000 места. НДК е открит през 1981 г., а негов архитект е Александър Баров. Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали, 8000 места и възможност за настаняване от 100 до 4000 участника. Сградата "НДК" посещават около 1 600 000 човека годишно.

Национален стадион "Васил Левски"

Националният стадион "Васил Левски" е най-голямото спортно съоръжение с трибуни в България. Стадионът има 43 340 седящи зрителски места. Намира се в центъра на София.

Офицално е открит през 1953 г., а основно реконструиран през 1966 г. и 2002 г.

История

На мястото на Националния стадион, преди построяването му са се намирали игрище "Левски" (където са играли ФК Левски) и стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион). След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс. Стадионът е завършин през 1953 г. и има 80 000 седящи места. В този си вид стадиона остава до 1998 г. когато започва реконструкция за да може стадиона да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки на стадиона и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Работата обаче не върви по план заради липсата на средства и план за извършване на реконструкцията. Сле дразкритие на нередности през 2000 г. работата е спряна и е създадена работна група. През 2001 работата отново започва и стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България-Хърватия с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е радуциран почти н половина до 43 340 седящи места.

Националният стадион Васил Левски е лицензиран през 2002 г. от UEFA и притежава четири звездна категория по стандартите на UEFA и FIFA за капацитет на стадион от такъв ранг.

Национална галерия за чуждестранно изкуство

Националната галерия за чуждестранно изкуство е българска държавна културна институция, открита на 5 ноември 1985 г. като галерия към фондация "Св. св. Кирил и Методий". Намира се в София и днес притежава над 10 000 музейни единици - графика, живопис, скулптура и приложни изкуства. Обособена като самостоятелна експозиция, към нея е добавен чуждестранният фонд на Националната художествена галерия. Обогатяването на музейната сбирка става възможно и посредством даренията на Фонд "13 века България", както и на частни колекционери.

Галерията се помещава в стара столична сграда, бивша печатница, проектирана от виенския архитект Фридрих Швамбергер, пострадала от бомбардировките при Втората световна война и впоследствие възстановена напълно. В днешния си вид, съобразен с функциите на съвременна галерия, тя е дело на известния български архитект Никола Николов.

Разположена е на четири етажа в 19 зали с обща експозиционна площ около 3 200 кв. метра. Притежава колекция от християнска пластика с произход индийската провинция Гоа, каквито има единствено в Португалия и Великобритания, както и колекцията "Поетична реалност", с която никой друг музей в света не може да се похвали.

Национална художествена галерия

Националната художествена галерия е българска държавна културна институция. Официалното и? название е Национален музей на българското изобразително изкуство. Намира се в София и се помещава в сградата на бившия царски дворец, заедно с Националния етнографски музей. Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава доста от експонатите си. Настанява се в Двореца едва през 1952 г.

Във фонда си съхранява над 50 000 художествени творби — живопис, скулптура и графика на видни представители на българското изобразително изкуство, от които са изложени над 3000. Включена е в инициативата Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Орлов мост

Орлов мост е важно и натоварено кръстовище и мост в центъра на град София. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Намира се непосредствно до Националния стадион Васил Левски, Паметникът на съветската армия и Борисовата градина. След влизането в София от източна посока по Цариградско шосе, мостът е първото кръстовище, от където се навлиза в същинския център на града.

Мостът е построен през 1891 година, две години след постояването на Лъвов мост. По това време главен архитект на София е Арнолд Колар. Той, заедно с Вацлав Прошек, проектира и изгражда двата моста. Орлов мост е построен като символ на свободата, тъй като тук за първи път са посрещнати затворниците от Диарбекир, надигали глас против робството. Металните части са изработени от виенската фирма "Рудолф Филип Вагнер". Изящните изработки на тази фирма украсяват и други софийски архитектурни паметници - Паметникът на Васил Левски (също дело на Колар и Прошек), Лъвов мост, оградата на Градската градина, Царския Дворец (днес Художествената галерия).

На Орлов мост се пресичат бул. "Цариградско шосе" с бул. "Евлоги Георгиев". Продължението на "Цариградско шосе" след Орлов мост в посока Софийския университет се нарича бул. "Цар Освободител".

По Бул. "Евлоги Георгиев" в южна посока се стига до НДК, където продължението му започва да се нарича бул. "България".

Паметник на Незнайния воин

Паметникът на Незнайния воин е паметник в центъра на София, столицата на Република България.

Паметникът е разположен на южната страна на старата софийска катедрала "Света София" на улица "Париж" №2. Монументът е издигнат като възпоменание на стотиците хиляди български войници, загинали за родината във войните водени от българската държава.

Паметникът е дело на архитект Никола Николов и е открит на 22 септември 1981 година, по случай 1 300 годишнината на българската държава.

В монумента са съчетани вечен огън, пръст от Стара Загора и Шипка, където се провеждат някои от най-важните битки в Руско-турската война от 1877-1878 година, статуя на легнал лъв - българският национален символ, дело на известния скулптор Андрей Николов и каменна плоча с надпис:

БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ
И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА!

от стихотворението на Иван Вазов "Новото гробище над Сливница".

Панчаревско езеро

Панчаревското езеро е язовир в Западна България, на река Искър, в края на Панчаревския пролом, между Лозенска планина и Витоша, на 600 м. н.в. Дължина 3 km, ширина до 400 m, дълбочина до 15 м. Намира се на 15 km южно от София, при вливането на река Бистрица в Искър. На западния му бряг е разположено село Панчарево и Панчаревските минерални извори а в околността му са селата Кокаляне и Герман. Източния бряг на езерото е зает от дъбови и борови гори, а склоновете се спускат стръмно към водата, на места завършвайки със сипеи. В района на Панчаревското езеро са изградени спортни бази и заведения за обществено хранене. Красивата природа и близостта му до столицата, го правят любимо място за излети на софиянци.

Екопътека "Панчаревско езеро" е разположена в западните склонове на Лозенската планина, непосредствено над източния стръмен бряг на езерото. Дължина 3 км. Започва при язовирната стена над с. Герман и завършва при ВЕЦ "Кокаляне".

Петко Славейков (площад в София)

Площад "Петко Славейков" (или само площад "Славейков") е известен площад в същинския център на София. Обграждат го централните софийски улици "Георги Раковски" и "Граф Игнатиев".

През 19 век площадът е известен с името Кафене баши заради голямото кафене, което се намирало там. То е разрушено след 1878. На един от ъглите на площада е била къщата на семейство Славейкови, която Петко Славейков купува, когато се премества да живее в София през 1879г. Днес там са настанени множество сергии с книги, поради което е получил прозвището си Книжен пазар. На самия площад има много магазини и заведения за хранене.

През 1998 г. са направени някои промени по площада - поставени са нови и по-малко на брой сергии, фонтан и статуя на Петко и Пенчо Славейкови от българския скулптор Георги Чапкънов.

На площада се намира софийската Градска библиотека, както и един от първите ресторанти "Мак Доналдс" в столицата.

Недалеч по "Граф Игнатиев" се стига до площад с неофициалното име "Попа", който е популярно място за срещи в София.

Сердика (крепост)

Крепостта Сердика е археологически обект, разположен в центъра на град София, България.

Построена е през 177-180 от римските императори Марк Аврелий и Комод. Източната част на крепостта се простира от зелената площ пред хотел "Рила" до минералния извор на пресечката между улиците "Сердика" и "Искър". Северната стена е достигала близо до ъгъла на улица "Екзарх Йосиф" и булевард "Княгиня Мария-Луиза", от тук стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите. Западната стена следва посоките на улиците "Вашингтон" и "Лавеле" и стига до днешната Съдебна палата. Южната стена е документирана под сградите на "Алабин", за да се свърже с източната стена при хотел "Рила".

В подлеза пред бившия Партиен дом е разкрита източната градска порта на късноантична Сердика. Тя дава само частична представа за яката крепостна стена, опасвала някогашния главен град. В Сердика се е влизало през четири градски порти, като се предполага, че всяка от тях е била увенчана с голям каменен блок с тържествен надпис, документиращ строежа. В подлеза е изложен един от тези блокове, но не от източната, а от северната порта, разкрита непосредствено под кръстовището "Мария Луиза - Екзарх Йосиф". Западната порта може да се види отчасти под нивото на улица "Вашингтон" в двора на новата католическа катедрала. Всъщност първоначалната крепостна стена не е била достатъчно яка и затова е преустройвана, като стените се издигали на 10 метра над земята, а кулите - на 14 метра.

Софийска градска художествена галерия

Софийската градска художествена галерия е създадена на 22 октомври 1928 г. по заповед на ген. Владимир Вазов, тогавашен кмет на Столична община.

Първоначалният замисъл на институцията е за музей, с библиотека и архив, а картинната галерия се обособява впоследствие като резултат от дейността на музея. Първата постоянна картинна изложба в България е направена там през 1941 г., а седем години по-късно част от фонда и? е прехвърлена към фонда на Националната художествена галерия.

Като самостоятелна институция галерията се отделя през 1952 г. Понастоящем нейни притежания са 3500 живописни платна, 800 скулптури, 2800 графики и рисунки.

Софийска синагога

Софийската синагога е синагога в град София, построена през 1909 година по проект на известния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. Тя се намира непосредствено до Халите, Женския пазар и улица "Пиротска", едни от най-колоритните и оживени места на столицата.

Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Истинско произведение на изкуството е двутонният полилей, който украсява храма. В двора има микве, малка баня за ритуални умивания.

Софийски зоопарк

Зоопаркът в София се намира на ул. "Сребърна" №1 (по традиция, въпреки, че реално се намира на или срещу "Сребърна" №32). През летния сезон е отворен за посетители от 9:00 до 19:00 ч., а през зимния — от 9:00 до 17:00 часа. Зоопаркът е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Зоопаркът в град София започва да съществува през 1888 г. Тогава той не е разположен на сегашното си място, а в бившия царски дворец. Първата животинска експозиция е тази на черен лешояд (картал). Животинската колекция бързо се разраства, поради интереса на цар Фердинанд към колекционирането на диви животни. Фердинанд се интересувал особено от птици. Поради това недълго след възникването на зоологическата градина бил изграден специален павилион, в който били пуснати фазани. Следващото попълнение на зоопарка бил елен, а след него в градината трябвало да се поместят и двойка кафяви мечки. Територията, с която разполагали, се оказала недостатъчна, поради което царят заделил за целта част от бившата ботаническа градина.

По това време теренът на ботаническата градина се намирал в края на града. През средата на терена, отреден за развитието на бъдещата зоологическа градина, минавало сухото корито на един от притоците на Перловската река. На терена имало само една стара сграда, която се използвала за складиране на зеленчуци и семена. Сградата била преотстъпена на бързоразвиващата се зоологическа градина. Продължило обогатяването на животинската колекция. Интересите на царя се насочили и извън рамките на България. През 1892 г. в зоопарка били докарани първите два лъва. В сграда, в която да се помещават двата хищника била преустроена дотогавашната сграда за фураж и зърно. Още през същата година двата лъва дават поколение - едно мъжко лъвче.

През 1893 г. за управител на софийския зоопарк бил назначен орнитологът д-р Паул Леверкюн. Основният принос на Леверкюн е в построяването на голям брой клетки и помощни сгради, които по-късно спомагат за по-бързото разрстване на зоологическата градина. През периода на неговото управление е построена и солидната сграда, в която по-късно биват настанени и първите бели мечки. Три години по-късно на този пост бива назначен дотогавашният главен ловец на двореца Бернард Курциус. Той пристига в България заедно с цар Фердинанд. Бернард Курциус остава на този пост в продължение на над 40 години.

През 1894 г. е построен първият басейн на територията на зоопарка. Тогава басейнът е зает от няколко розови пеликана. През същата година е докарана първата едногърба камила. През 1894 г., както и през следващите години са разширени значително колекциите от птици и бозайници. През 1895 г. е построена голямата куполовидна клетка, предназначена за едрите грабливи птици. През същата година в нея са пуснати и два брадати лешояда. През следващите десетина години броят им нараства значително.

В наши дни в софийската зоологичиска градина се отглеждат огромен брой екзотични животни, както и много животни, които са характерни за българските земи.

Софийски римски амфитеатър

Софийският римски амфитеатър е археологически паметник, разположен в централната част на град София, на 300 m от Източната порта на древна Сердика.

Представлява комплекс от няколко важни антични сгради - римски театър датиран от края на II началото на III век и амфитеатър датиран от края на III началото на IV век. Амфитеатърът е 77-ия античен паметник от този вид открит в света и по размери се доближава до Колизеума в Рим. Размерите на овалната арена на Сердикийския амфитеатър са: дължина 60.5 м и ширина 43 м. Съчетанието на римски театър и късноантичен амфитеатър е уникално в световен мащаб.

Откритието е направено случайно през април 2004 г. при строежа на хотел "Арена ди Сердика". Още през 1919 година е било намерено свидетелство за местонахождението му - каменна плоча с илюстрация на гладиаторски битки.

Останки от амфитеатъра могат да се видят в основите на хотел "Арена ди Сердика"

Римски театър

Счита се, че това е по-ранният античен паметник, върху чийто основи се разполага и амфитеатърът. Откритието на тази част от комплекса става след разкопаването на отводнителен канал за арената на амфитеатъра. Разкрити са пет къси радиално разположени тухлени зида (2,30 х m 0,55 м). Техните долни краища опират в масивна дъговидна стена. Тя оформя едно широко полукръгло пространство, отворено но изток, внимателно настлано с дребни речни камъчета и фин жълт пясък - орхестрата (сцена) на античния театър. Датировката на римския театър е извършена въз основа на намерени най-ранни монети от времето на императорите Каракала и Гета (209-211). Строежът най-вероятно е завършен в края на II началото на III век. Счита се, че античният римски театър е съществувал до около 269-270 година, тъй като готското нашествие към Сердика води до опожаряването на тази незащитена част от града.

Късноантичен амфитеатър

Предполага се, че късноантичният амфитеатър е построен в края на III век и непосредствено в началото на IV век по времето на император Диоклециан (284-305 г.) [4], като голяма обществена сграда за военни процесии, забавления с лов на диви животни и борба на гладиатори. Свидетелство за това са археологически находки и монети от това време. По данни на намерени в хоросана монети, се счита че по времето на император Константин Велики (около 324-330 г.) амфитеатърът е бил разширен и ремонтиран [4]. Засега се приема, че амфитеатърът в Сердика е загубил ролята си и постепенно изоставен в края на ІV век, при реформите на император Теодосий І срещу езическите култове и игри (392-394 г.). Въпреки това, стърчащите руините на масивната сграда били използвани в VІ-VІІ век за сезонен военен лагер на византийската армия, складове, обори, и дори временно убежище на различни нападатели срещу древна Сердика.

От август 2006 г. проучванията на този уникален комплекс в градския център са временно преустановени поради липса на финансиране.

ТВ кула София

ТВ кула "София" е телевизионна кула, намираща се в Борисовата градина в София на кръстовището на бул. "Драган Цанков" и бул. "Пейо Яворов". Висока е 106 метра и е една от най-високите сгради в България.

Архитект на кулата е Любен Попдонев. Строежа на сградата започва през декември 1958 г., а кулата е открита официално на 26 декември 1959 г.. Тя има площ от 144 квадратни метра, 14 етажа и три платформи. Намира се на 595 метра надморска височина.

От 1985 г. за предаване на радио- и телевизионни сигнали се използва основно ТВ кула "Копитото", а старата ТВ кула днес е главно историческа забележителност.

Цар Освободител (паметник)

Паметникът на Царя-освободител е паметник в централната част на град София, България, издигнат в чест на руския владетел Александър II.

Паметникът на Цар Освободител е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Италианецът печели конкурса за проект, обявен в края на 19 век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет, в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев.

Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I, а работата по него завършва на 15 септември 1903 г. На освещаването му на 30 август 1907 г. присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арнолдо Дзоки.

Изграден от полиран гранит, паметникът се състои от цоклен постамент, средна част с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Бронзовият венец, поставен в основата на паметника, е дарен от румънската страна в памет на загиналите румънски воини.

Царски дворец (София)

Бившият царски дворец в София се намира в центъра на българската столица на площад "Княз Александър I Батенберг". В двореца днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.

История

Преди сегашната сграда тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали османска администрация и съдилище. После известно време пустее. Народното събрание гласува за нуждите на царското семейство да се преустрои за дворец като държавна сграда.

Преустройството се извършва на 2 етапа:

• първа част (1880–1882), по времето на княз Батенберг, под ръководството на арх. Виктор Румпелмайер (и с участието на архитектите Колар, Ларс, Майербер) е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една амфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен); открит официално на 26 декември 1882 г.;
• втора част (1894-1895), по времето на княз Фердинанд, под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и с участието на австрийските фирми "Рудолф Филип Ваагнер” и "Валериан Гилар” (металните декорации) и скулптора Андреас Грайс (гипсовите декорации и орнаменти) е доизградена новата, източната част на двореца - за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

Централен военен клуб

Централният военен клуб е многофункционална сграда в центъра на София. Разположен е на кръстовището на два основни пътя в София - ул. "Раковски" и бул. "Цар Освободител".

Централният военен клуб е една от културните икони на София, в него са се провеждали много събития като концерти, изложби, събрания, театрални постановки, церемонии и други. Строежът на клуба е започнал през 1895 г. на земя, закупена за 180 000 златни лева. Замислена и градена по проект на прочутия чешки архитект Антонин Колар в стил Неоренесанс, сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров. Тя е представител на следосвобожденската архитектура. Има три етажа, които са с разпределение, характерно за клубните сгради от края на 19 век.

Концертната зала в клуба побира 450 души. На нейната сцена са гастролирали прочути певци, артисти и музиканти: Фьодор Шаляпин, Христина Морфова, Николай Гяуров, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, и др.

Във Военния клуб, в следосвобожденска България, се е положило началото на българския театър и на оперно дело. В ателиетата му са работели майстори като Ярослав Вешин и Владимир Димитров - Майстора, а в салоните му са гостували със свои изложби Димитър Гюдженов, Борис Денев, Васил Стоилов.

Към Клуба работи и Централна армейска библиотека с над 120 000 тома.

Централна минерална баня

Централната минерална баня е емблематична сграда в центъра на София, район "Оборище". Построена е по проект на австрийския арх. Фридрих Грюнангер и българския му колега арх. Петко Момчилов в началото на 20-ти век на мястото на съществувала дотогава турска баня, която е разрушена. Изградена е в стил Сецесион, но и с типични български, византийски и изобщо източни ортодоксални орнаментални елементи.

При бомбардировките над София по време на Втората световна война е пострадало северното и? крило, но сградата е възстановена.

Функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото и състояние.